Приемният родител осигурява временна семейна грижа на дете, което не може да живее в собственото си семейство. Това не е осиновяване. Кандидатстването започва със заявление в общината, дирекция „Социално подпомагане“ или при лицензиран доставчик; следват интервюта, посещения в дома, обучение и оценка на готовността.

Понякога най-важното за едно дете е обикновена вечер: някой да го посрещне след училище, да попита как е минал денят и да му осигури спокойствие. Приемната грижа е начин това да се случи, когато собственото му семейство временно не може да осигури необходимата среда.

На 2 ноември 2026 г. Агенцията за социално подпомагане съобщи, че към 30 септември 1416 деца в България живеят в приемни семейства. Институцията подчерта необходимостта от повече кандидати, особено за най-малките деца и за децата със специални потребности.

Приемна грижа и осиновяване — каква е разликата?

Приемното семейство поема ежедневните грижи за детето за определен период и работи със социалните служби. То не получава автоматично родителски права и не решава самостоятелно всички въпроси за бъдещето на детето. Когато това е безопасно и в интерес на детето, може да се работи за връщането му в биологичното семейство. В други случаи се търси друго трайно решение съгласно закона.

При осиновяване се създават правни отношения родител–дете според предвидения в закона вид осиновяване. Затова приемната грижа не е „пряк път“ към осиновяване и не бива да се представя като такъв.

Кой може да кандидатства?

Според АСП кандидат може да бъде пълнолетен човек, който отговаря на законовите условия, включително да не е осъждан и да не е поставен под запрещение, и е готов да осигури подходяща грижа. Не е необходимо приемният родител непременно да е част от семейна двойка — и отделен човек може да кандидатства. В хода на проучването се оценява конкретната възможност да се посрещнат потребностите на дете.

Как протича процедурата?

  1. Разговор и заявление. Свържете се с общината, местната дирекция „Социално подпомагане“ или лицензиран доставчик. Попитайте за актуалните документи и следващите срещи.
  2. Интервюта и посещения у дома. Специалистите проучват средата, мотивите и готовността за грижа.
  3. Обучение и социално проучване. Разглеждат се потребностите на децата, трудните ситуации, връзката с биологичните родители и работата със социалните служби.
  4. Решение и регистър. При успешно одобрение кандидатът се вписва в регистъра на приемните семейства. Вписването не означава незабавно настаняване на дете.
  5. Подкрепа по време на грижата. При настаняване приемното семейство работи със социалните работници и съответните услуги.

Какво е добре да обсъдите у дома преди решението?

Въпроси за размисъл, не интервю с реално семейство: Как би се променил ежедневният ви ритъм? Кой ще помага при заболяване или спешна ситуация? Готови ли сте да подкрепяте дете, преживяло раздяла или травма? Можете ли да уважавате личната му история, без да я споделяте публично?

Къде да попитате?

Най-подходящата първа стъпка е консултация в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Там можете да уточните процедурата, конкретните условия и каква подкрепа получават приемните родители. Не разчитайте на общи онлайн обещания за срокове или възнаграждения — тези въпроси изискват проверка за вашия случай.

Смисълът: Приемната грижа не е героична снимка за един ден. Тя е последователна ежедневна отговорност, която може да даде на дете най-важното в труден период — сигурност и предвидимост.

Официални източници